May 8, 2007, 10:29 AM

* * *

  Poetry
527 0 0
 Момичето в Звездите


Тъмни улици, безкрайни,

обвити в тишина.

Витаеща самота, дебнещта зад ъгала.

Пристъпвам бавно към дома,

загледан в най-ярката Звезда.

Странни сенки се прокрадват 

пред погледа ми замъглен,

сенки на някакво момиче.

С бавни стъпки разцепва тишината,

с усмивка нежна сгрява ми душата.

Устни сладки като шоколад

поразяват нервната система.

Студени капки пот стичат се,

по бузи зачервени

и едно сърце калено в мраз

разтапя се за час.

Две ръце горещти

водят ме в нощта,

към началото на изгрева.

Първите лъчи светлина

измиват  сладката тъма.

Въздишка тежка по нощта

и разбитата мечта,

сведеждам погледа с тъга

и запазвам спомена

за Момичето в Звездите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Петков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...