Тъмни улици, безкрайни,
обвити в тишина.
Витаеща самота, дебнещта зад ъгала.
Пристъпвам бавно към дома,
загледан в най-ярката Звезда.
Странни сенки се прокрадват
пред погледа ми замъглен,
сенки на някакво момиче.
С бавни стъпки разцепва тишината,
с усмивка нежна сгрява ми душата.
Устни сладки като шоколад
поразяват нервната система.
Студени капки пот стичат се,
по бузи зачервени
и едно сърце калено в мраз
разтапя се за час.
Две ръце горещти
водят ме в нощта,
към началото на изгрева.
Първите лъчи светлина
измиват сладката тъма.
Въздишка тежка по нощта
и разбитата мечта,
сведеждам погледа с тъга
и запазвам спомена
за Момичето в Звездите.
© Владимир Петков All rights reserved.