Тъмни улици, безкрайни,

обвити в тишина.

Витаеща самота, дебнещта зад ъгала.

Пристъпвам бавно към дома,

загледан в най-ярката Звезда.

Странни сенки се прокрадват 

пред погледа ми замъглен,

сенки на някакво момиче.

С бавни стъпки разцепва тишината,

с усмивка нежна сгрява ми душата.

Устни сладки като шоколад

поразяват нервната система.

Студени капки пот стичат се,

по бузи зачервени

и едно сърце калено в мраз

разтапя се за час.

Две ръце горещти

водят ме в нощта,

към началото на изгрева.

Първите лъчи светлина

измиват  сладката тъма.

Въздишка тежка по нощта

и разбитата мечта,

сведеждам погледа с тъга

и запазвам спомена

за Момичето в Звездите.