1 мар. 2013 г., 18:45

.........................

1.1K 0 3
    Той е някакъв мъж. И почти е поет.
И рисува по мене със думи, 
рисува.
Аз пък съм тъжна. 
Нямам лист. А молива проклет,
пак се счупи когато не трябва.
Нямам лист, нямам днешни мечти.
Изтъгувах хиляда неслучени мисли.
Той е мъж. И почти е поет.
Иска всички да бъдат в омала прехласнати.
А на мен ми е просто. Разходка по улици, 
позабравили моите стъпки.
Питие за разкош. И очи като скитници,
приютили се в мене. До съмване.
Той е някакъв мъж. 
Аз съм тъжна до сбъдване.

~Endless~

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...