30 июн. 2010 г., 12:52

* * *

508 0 0

Любов наричам

между нас взаимността

 

онова което имам

искам да ти дам

свобода

със която заразен

където си - ще си до мен

топлина

с която мога да погаля

нуждата в твойта душа

 

Любов наричам

 

да те чуя

не те отричам

не крепя

щом не виждам светлина

до теб стоя

подкрепа е да се изправя

до твойто спихнало сърце

и усмихнат да му кажа

 

ВЪРВИ!

по тази уличка

до изгрева се стига

в тъмнината не тъжи

 

Любов наричам

 

Нуждата да дам

на онзи който иска

да го вземе

 

Любов наричам

онзи плам

който сърцата ни обзема

и как разбираме

не знам

 

че братя сме в една вселена

 

(из Автобиография на душата)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Благодат Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...