Jun 30, 2010, 12:52 PM

* * *

507 0 0

Любов наричам

между нас взаимността

 

онова което имам

искам да ти дам

свобода

със която заразен

където си - ще си до мен

топлина

с която мога да погаля

нуждата в твойта душа

 

Любов наричам

 

да те чуя

не те отричам

не крепя

щом не виждам светлина

до теб стоя

подкрепа е да се изправя

до твойто спихнало сърце

и усмихнат да му кажа

 

ВЪРВИ!

по тази уличка

до изгрева се стига

в тъмнината не тъжи

 

Любов наричам

 

Нуждата да дам

на онзи който иска

да го вземе

 

Любов наричам

онзи плам

който сърцата ни обзема

и как разбираме

не знам

 

че братя сме в една вселена

 

(из Автобиография на душата)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Благодат All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...