Секунда, стопена в олово.
Стените на моята стая
са сиви.
Безвремие...
Успокоен заспал си
във скута ми.
Тягостно, натрапчиво чувство.
На сиви петна
откроява се сивото.
Ти, още затворил клепачи,
лежиш.
Събуди се! Нека двама
рисуваме с цветни моливи!
Секундата, стопена в олово,
отлита.
Още си в скута ми,
но не обичам олово!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йоана Колева Все права защищены
)
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
