Секунда, стопена в олово.
Стените на моята стая
са сиви.
Безвремие...
Успокоен заспал си
във скута ми.
Тягостно, натрапчиво чувство.
На сиви петна
откроява се сивото.
Ти, още затворил клепачи,
лежиш.
Събуди се! Нека двама
рисуваме с цветни моливи!
Секундата, стопена в олово,
отлита.
Още си в скута ми,
но не обичам олово!
© Йоана Колева All rights reserved.
)
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
