milena_er (Милена)
7 22
12 сент. 2008 г., 22:28

* * * 

  Поэзия » Любовная
1149 0 3

С душа от лед

 

Вече пада мракът на нощта

и тръгва тя по улиците, все едни и същи.

Догаря бавно пламът на свещта,

но тя не иска да се връща вкъщи.

Сама, сред мрак и тишина,

събира живота си, разпръснат на парчета.

И с молитви гони тя страха,

вслушвайки се на сърцето си в завета.

Така, вървейки своя път сама,

тя търси в тъмното магия.

Вали проливен дъжд в града,

а в сърцето и извива се стихия.

И след това настъпва тишина,

последвана от тежко безразличие.

В душата и замръзва любовта

и сърцето и е вече ничие.

Обгърнато с дебел слой от лед,

в него няма от чувствата следи

и вече месеци подред

то търси само студ, за да го защити.

И докато се сменят различни сезони,

този в душата и остава все един и същ.

И няма вече вятърът да гони

напиращия във очите дъжд.

Тя знае, че светът я чака,

но не за да я защити.

Тя вече излезе от мрака

с желанието да го покори.

 

За да постигнеш нещо в този свят,

трябва да изтриеш всичките сълзи

и да сложиш образа добре познат -

образа, лишен от всякакви черти.

Студът в душата лесно

болката ще замрази.

В гърлото ти ще заглъхва всяка песен,

но ще ти остане сила, за да продължиш.

 

© Милена Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Невероятно ! Поздравления харесвам стила ти
  • Студът в душата лесно
    болката ще замрази.
    В гърлото ти ще заглъхва всяка песен,
    но ще ти остане сила, за да продължиш.

    Когато студът нахлуе в душата, след като почти я разруши ще я лекува със своя хлад! Поздрави за прекрасния стих!
  • WoW! Прекрасно! :]
    By...Ив
    [6]
Предложения
: ??:??