* * *
С душа от лед
Вече пада мракът на нощта
и тръгва тя по улиците, все едни и същи.
Догаря бавно пламът на свещта,
но тя не иска да се връща вкъщи.
Сама, сред мрак и тишина,
събира живота си, разпръснат на парчета.
И с молитви гони тя страха,
вслушвайки се на сърцето си в завета.
Така, вървейки своя път сама,
тя търси в тъмното магия.
Вали проливен дъжд в града,
а в сърцето и извива се стихия.
И след това настъпва тишина,
последвана от тежко безразличие.
В душата и замръзва любовта
и сърцето и е вече ничие.
Обгърнато с дебел слой от лед,
в него няма от чувствата следи
и вече месеци подред
то търси само студ, за да го защити.
И докато се сменят различни сезони,
този в душата и остава все един и същ.
И няма вече вятърът да гони
напиращия във очите дъжд.
Тя знае, че светът я чака,
но не за да я защити.
Тя вече излезе от мрака
с желанието да го покори.
За да постигнеш нещо в този свят,
трябва да изтриеш всичките сълзи
и да сложиш образа добре познат -
образа, лишен от всякакви черти.
Студът в душата лесно
болката ще замрази.
В гърлото ти ще заглъхва всяка песен,
но ще ти остане сила, за да продължиш.
© Милена All rights reserved.
