29 июл. 2008 г., 09:02

* * *

689 0 12

Не те рисувам, даже и да искам -
палитрата от чакане изсъхна.
От пръстите - полуартритно

лукаво се измъква четката.

 

Не те описвам - както ми се иска,
че някой друг погрижил се е  да те има.
Моливът ми забива се във листа,
не му се пише, търси си причина.

 

Не те чертая върху пясъка,
че пясъчните дири са нетрайни.
Морето разпилява ги нанякъде,
а аз не искам да те заличи със тайните.

 

Не те догоних, трудно стъпвам
върху горещите, до кръв, павета.
Крещях неистово по литналите гълъби,
че... чакам те на ъгъла отсреща.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...