* * *
Не те рисувам, даже и да искам -
палитрата от чакане изсъхна.
От пръстите - полуартритно
лукаво се измъква четката.
Не те описвам - както ми се иска,
че някой друг погрижил се е да те има.
Моливът ми забива се във листа,
не му се пише, търси си причина.
Не те чертая върху пясъка,
че пясъчните дири са нетрайни.
Морето разпилява ги нанякъде,
а аз не искам да те заличи със тайните.
Не те догоних, трудно стъпвам
върху горещите, до кръв, павета.
Крещях неистово по литналите гълъби,
че... чакам те на ъгъла отсреща.
© Нели All rights reserved.
