* * *
Не те рисувам, даже и да искам -
палитрата от чакане изсъхна.
От пръстите - полуартритно
лукаво се измъква четката.
Не те описвам - както ми се иска,
че някой друг погрижил се е да те има.
Моливът ми забива се във листа,
не му се пише, търси си причина.
Не те чертая върху пясъка,
че пясъчните дири са нетрайни.
Морето разпилява ги нанякъде,
а аз не искам да те заличи със тайните.
Не те догоних, трудно стъпвам
върху горещите, до кръв, павета.
Крещях неистово по литналите гълъби,
че... чакам те на ъгъла отсреща.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
