21 июл. 2012 г., 13:20

* * * 

  Поэзия
658 0 2

Понякога усещам любовта,
която сега изглежда щура.
Косите ми - в ръцете на жена,
обичаща работата си - фризура.

Какво блаженство да усещаш
за нещо твое как друг се грижи 
и не е нужно да го подсещаш,
защото любовта го движи.

Това не е любов към ближния,
природата или нещо материално,
а същността на професионализма,
за съжаление липсващ ни отдавна.

Влагате ли в работата си жар?
Харесвате ли тези прекрасни хора?
Показващи ни какво е Божи дар, 
да се самораздаваш без умора.

Не бихте ли ги потърсили отново,
а не желаете ли да търсят вас?
Дали не чакаме всичко на готово
и не даваме на любовта си шанс.


Vacuum

© Влади Мир Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Не мога да разбера "некой" на какъв се прави тук. argonyk нито се познаваме нито сте ми на годините, а за втори път ме наричате така наставнически. Ходете на друго място да се правите на интересен с "туй нящо". Ако имам нужда от ментор ще си намеря качествен човек и творец.
  • ...некой е объркал раздела, авторът ли, редакторът ли... по съм склонен да мисля, че е авторът
    Владко, цветния шрифт не повишава качествата на дадена творба, вервай ми.
    Не знам как си с прозата, ама ако пореаботиш от туй нящо може да стане прилично есе.
Предложения
: ??:??