* * *
Понякога усещам любовта,
която сега изглежда щура.
Косите ми - в ръцете на жена,
обичаща работата си - фризура.
Какво блаженство да усещаш
за нещо твое как друг се грижи
и не е нужно да го подсещаш,
защото любовта го движи.
Това не е любов към ближния,
природата или нещо материално,
а същността на професионализма,
за съжаление липсващ ни отдавна.
Влагате ли в работата си жар?
Харесвате ли тези прекрасни хора?
Показващи ни какво е Божи дар,
да се самораздаваш без умора.
Не бихте ли ги потърсили отново,
а не желаете ли да търсят вас?
Дали не чакаме всичко на готово
и не даваме на любовта си шанс.
Vacuum
© Влади Мир All rights reserved.
