4 апр. 2009 г., 23:40

* * *

653 0 1

 

 

                             Всички сме съперници на себе си,

 

                             търсим подходящи изкушения,

 

                             сортираме мечти...

 

                             После тръгваме на бой

 

                             и времето мълчи.

 

                             Неми сме

 

                             и няма да говорим.

 

                             Съвестта ни болна спи.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сара Махова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • прекрасно ! това стихче го беше написала като коментар под едно мое гневно стихотворение и още тогава много ме впечатли ! провокира към размисъл !специално се логнах ! поздрав !

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...