4 апр. 2009 г., 23:40

* * *

651 0 1

 

 

                             Всички сме съперници на себе си,

 

                             търсим подходящи изкушения,

 

                             сортираме мечти...

 

                             После тръгваме на бой

 

                             и времето мълчи.

 

                             Неми сме

 

                             и няма да говорим.

 

                             Съвестта ни болна спи.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сара Махова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • прекрасно ! това стихче го беше написала като коментар под едно мое гневно стихотворение и още тогава много ме впечатли ! провокира към размисъл !специално се логнах ! поздрав !

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...