4.04.2009 г., 23:40

* * *

648 0 1

 

 

                             Всички сме съперници на себе си,

 

                             търсим подходящи изкушения,

 

                             сортираме мечти...

 

                             После тръгваме на бой

 

                             и времето мълчи.

 

                             Неми сме

 

                             и няма да говорим.

 

                             Съвестта ни болна спи.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сара Махова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • прекрасно ! това стихче го беше написала като коментар под едно мое гневно стихотворение и още тогава много ме впечатли ! провокира към размисъл !специално се логнах ! поздрав !

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...