* * *
Всички сме съперници на себе си,
търсим подходящи изкушения,
сортираме мечти...
После тръгваме на бой
и времето мълчи.
Неми сме
и няма да говорим.
Съвестта ни болна спи.
© Сара Махова All rights reserved.
Apr 4, 2009, 11:40 PM
Comments
Comments
-
прекрасно ! това стихче го беше написала като коментар под едно мое гневно стихотворение и още тогава много ме впечатли ! провокира към размисъл !специално се логнах ! поздрав !
Editor's choice
Маргаритено 🇧🇬
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Душа 🇧🇬
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Жените на България 🇧🇬
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Празната 🇧🇬
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
