...
Каквото беше, вече е зад мене-
хербарий в гънките на паметта.
Ухае толкова, че да си спомня
щастлива или тъжна съм била.
Каквото предстои, ще бъде утре -
сега е рано да развявам знамена.
Притихнала в очакване да съмне,
прелиствам и се уча да чета.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христина Комаревска Все права защищены
