23 сент. 2020 г., 10:53

...

429 1 2

Каквото беше, вече е зад мене-

хербарий в гънките на паметта.

Ухае толкова, че да си спомня

щастлива или тъжна съм била.

Каквото предстои, ще бъде утре -

сега е рано да развявам знамена.

Притихнала в очакване да съмне,

прелиствам и се уча да чета.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Днес всеки от нас трябва да се препрочете...
    Какво е миналото:"в гънките на паметта " ухае на тамян, рози и бодли!
    Хубаво е!
    Поздравления, Христина!
  • Хареса ми, Христина ! Вечният човешки стремеж за самоусъвършенстване... По пътя на съзерцанието...

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...