23.09.2020 г., 10:53 ч.

... 

  Поезия » Философска
182 1 2

Каквото беше, вече е зад мене-

хербарий в гънките на паметта.

Ухае толкова, че да си спомня

щастлива или тъжна съм била.

Каквото предстои, ще бъде утре -

сега е рано да развявам знамена.

Притихнала в очакване да съмне,

прелиствам и се уча да чета.

 

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Днес всеки от нас трябва да се препрочете...
    Какво е миналото:"в гънките на паметта " ухае на тамян, рози и бодли!
    Хубаво е!
    Поздравления, Христина!
  • Хареса ми, Христина ! Вечният човешки стремеж за самоусъвършенстване... По пътя на съзерцанието...
Предложения
: ??:??