Каквото беше, вече е зад мене-
хербарий в гънките на паметта.
Ухае толкова, че да си спомня
щастлива или тъжна съм била.
Каквото предстои, ще бъде утре -
сега е рано да развявам знамена.
Притихнала в очакване да съмне,
прелиствам и се уча да чета.
© Христина Комаревска Todos los derechos reservados
Какво е миналото:"в гънките на паметта " ухае на тамян, рози и бодли!
Хубаво е!
Поздравления, Христина!