14 мая 2011 г., 16:36

* * *

772 0 0

Изминаха се три години неусетно,
дойде мигът, в който ще се разделим;
в сърцето сякаш нещо ми потрепна -
сбогувам се с моя курс любим.


Сбогувам се и с вас - професори, доценти, асистенти,
любимата ми сграда зад гърба е -
няма вече изпити и оценки,
приказката свърши и това е.


Ще дойде ден и ще си спомня
за хубавите дни, прекарани с вас;
в сърцето мое ще ви нося,
а сега ви казвам: На добър час!

 



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илия Левков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...