14.05.2011 г., 16:36

* * *

768 0 0

Изминаха се три години неусетно,
дойде мигът, в който ще се разделим;
в сърцето сякаш нещо ми потрепна -
сбогувам се с моя курс любим.


Сбогувам се и с вас - професори, доценти, асистенти,
любимата ми сграда зад гърба е -
няма вече изпити и оценки,
приказката свърши и това е.


Ще дойде ден и ще си спомня
за хубавите дни, прекарани с вас;
в сърцето мое ще ви нося,
а сега ви казвам: На добър час!

 



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илия Левков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...