* * *

22 дек. 2007 г., 00:38

Поэзия

698 0 3

Нощ чемерна-бубучерна -

златорожена луна!

Шетат бродници неверни -

утаена тишина...

Над горите с триста коня

змей-горянин прелетя.

Младостта ли е подгонил -

никнат каменни цветя.

Край овчарското огнище

пърлят кучешки треви.

От любов да се разнищиш,

все назад ще ти върви!

Бистри извори клокочат,

камък и дърво скрипти.

И звездите - златни плочи,

с гръм се цепят по на три.

Насред пътя момък проснат

чака сетния си ден.

И бледнее като восък,

от магия поразен.

Идат весели сватбари -

бяла булка пръска смях...

В миг земята се разтваря

и потъват вдън земя.

Нощ чемерна-бубучерна -

златорожена луна.

Шетат бродници неверни -

утаена тишина!...