* * *
Нощ чемерна-бубучерна -
златорожена луна!
Шетат бродници неверни -
утаена тишина...
Над горите с триста коня
змей-горянин прелетя.
Младостта ли е подгонил -
никнат каменни цветя.
Край овчарското огнище
пърлят кучешки треви.
От любов да се разнищиш,
все назад ще ти върви!
Бистри извори клокочат,
камък и дърво скрипти.
И звездите - златни плочи,
с гръм се цепят по на три.
Насред пътя момък проснат
чака сетния си ден.
И бледнее като восък,
от магия поразен.
Идат весели сватбари -
бяла булка пръска смях...
В миг земята се разтваря
и потъват вдън земя.
Нощ чемерна-бубучерна -
златорожена луна.
Шетат бродници неверни -
утаена тишина!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирил Кирилов Всички права запазени
!!!
