Присъда
Изгарям
Бавно,
Красиво е, виждаш ли
Как се проклинам във пламъци
Бледи от спомени
И
Ярки
От болка.
Скитам
Бавно,
Сред пламъци
И бели и ярко обагрени
От всичко и нищото,
Което остави.
За миг угасва пожарът.
Ти ли докосваш
Или
Вече съм в Ада?
Не е от плътта ми,
Повярвай,
Аз я захвърлих сред пламъци
Не е от очите, не бързай,
Тях ги извади грозният дим.
Отвътре е, вярваш ли,
А то
Е
Безсмъртно
Със смъртна присъда
За Ада.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мануела Все права защищены
