Изгарям
Бавно,
Красиво е, виждаш ли
Как се проклинам във пламъци
Бледи от спомени
И
Ярки
От болка.
Скитам
Бавно,
Сред пламъци
И бели и ярко обагрени
От всичко и нищото,
Което остави.
За миг угасва пожарът.
Ти ли докосваш
Или
Вече съм в Ада?
Не е от плътта ми,
Повярвай,
Аз я захвърлих сред пламъци
Не е от очите, не бързай,
Тях ги извади грозният дим.
Отвътре е, вярваш ли,
А то
Е
Безсмъртно
Със смъртна присъда
За Ада.
© Мануела All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
