Изгарям
Бавно,
Красиво е, виждаш ли
Как се проклинам във пламъци
Бледи от спомени
И
Ярки
От болка.
Скитам
Бавно,
Сред пламъци
И бели и ярко обагрени
От всичко и нищото,
Което остави.
За миг угасва пожарът.
Ти ли докосваш
Или
Вече съм в Ада?
Не е от плътта ми,
Повярвай,
Аз я захвърлих сред пламъци
Не е от очите, не бързай,
Тях ги извади грозният дим.
Отвътре е, вярваш ли,
А то
Е
Безсмъртно
Със смъртна присъда
За Ада.
© Мануела All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
