* * *
* * *
На Веси
Когато някога порасна,
дали ще има светлина;
дали Луната ще е ясна;
дали ще мога да чета.
Дали ще пее тротоарът
под капките на летен дъжд;
дали ще тича по сандали
порасналият малък мъж,
със който двамата се ровим
във пясъка и пепелта
и не долавяме тревогите,
и не познаваме скръбта,
която тича по очите
на наш'те майки и бащи,
загрижени като орлите,
но над "безгрижните" игри...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Маринова Все права защищены
