нмг (Надежда Маринова )
245 2094
27 дек. 2008 г., 17:34

* * * 

  Поэзия
678 0 15

              * * *

                       На Веси

 

Когато някога порасна,

дали ще има светлина;

дали Луната ще е ясна;

дали ще мога да чета.

 

Дали ще пее тротоарът

под капките на летен дъжд;

дали ще тича по сандали

порасналият малък мъж,

 

със който двамата се ровим

във пясъка и пепелта

и не долавяме тревогите,

и не познаваме скръбта,

 

която тича по очите

на наш'те майки и бащи,

загрижени като орлите,

но над "безгрижните" игри...

 

© Надежда Маринова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??