* * *
На Веси
Когато някога порасна,
дали ще има светлина;
дали Луната ще е ясна;
дали ще мога да чета.
Дали ще пее тротоарът
под капките на летен дъжд;
дали ще тича по сандали
порасналият малък мъж,
със който двамата се ровим
във пясъка и пепелта
и не долавяме тревогите,
и не познаваме скръбта,
която тича по очите
на наш'те майки и бащи,
загрижени като орлите,
но над "безгрижните" игри...
© Надежда Маринова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
