12 апр. 2007 г., 16:02

8-те рози

2K 0 10

Лордоза, сколиоза, кифоза,
а най-отгоре вече... склероза...
добре, че не ме е барнала и невроза,
а не дай си, боже, някоя некРОЗА...


НевРОЗА, остеопоРОЗА, склеРОЗА...
ВИЖ... завършват все на роза...
а нямат аромата на мимоза, или тубиРОЗА,
и са си угРОЗА в много яка доза...

Но да не превръщаме живота в пРОЗА
и да зачеркнем всичко... освен РОЗА...
а тази подличка артРОЗА...
трансформираме в АРТ-роза...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • доста интересно много ми хареса!
  • Браво!!!
  • Разгледах част от стиховете ти и това ми допадна най-много!Ще ти поясня защо-всички възпалителни процеси завършват на -ит, а всички хронични на -оза.От сърце ти желая това да рисуваш с думи Красота ,при теб да стане хронично състояние!Зем.
  • Странен,оригинален,прекрасен стих!
    Поздравления най-искрени от мене,мила Краси!
  • Предпочитам букета от ...РОЗИ да е във вазата у дома!
    Разкошна игра на думи!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...