11 нояб. 2015 г., 07:27

* * *

584 0 0

Спяхме кехлибарено диви

под бледи лунни лъчи,

изплитахме ефирно красиви

тъмните със светли коси.

Ти беше далечен, силен, мечтан

прогонващ мрака, от сутрешен залез огрян.

Пееше безмълвен, откъснат от света

единствен бряг,

слушаше покъртен светозарен, сребърен мрак.

Докосвах в омая твоите бледи страни,

никога не целунах сребърно-сините ти очи.

Побягнахме заедно - в миг разделени,

обичахме залезно

от бледи лунни лъчи огрени...

 

10.11.2015

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Teddy Daniel K. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...