Спяхме кехлибарено диви
под бледи лунни лъчи,
изплитахме ефирно красиви
тъмните със светли коси.
Ти беше далечен, силен, мечтан
прогонващ мрака, от сутрешен залез огрян.
Пееше безмълвен, откъснат от света
единствен бряг,
слушаше покъртен светозарен, сребърен мрак.
Докосвах в омая твоите бледи страни,
никога не целунах сребърно-сините ти очи.
Побягнахме заедно - в миг разделени, ...