7 янв. 2008 г., 15:17

***

1.1K 0 19

И  какво, ако  те  обичам -

обичам  те!

Но  приготвям  вечеря  за  друг.

И  копнея  за  твоите  устни,

а  си  лягам  до  бъдещ  съпруг.

 

 

 

Пак  ще  лъжа,

ще  тичам  към  киното,

ще  се  моля  да  чакаш  отпред...

След  това  на  вечеря, със  виното,

ще  приспивам  копнежа  по  теб.

 

 

 

Да  избягаме - казваш.

Добре!

Нищо  няма  да  питам - да  бягаме.

Ще  прегазя  през  тъжно  море

от  халки, бели  рокли, олтари...

 

 

 

Ще  се  скрием  от  тези  тълпи,

ще  се  любим  отчаяни, тръпнещи.

Ще  се  любим  със  устни, с  очи,

с  нежни  длани...

Ще  се  любим  до  втръсване.

 

 

 

Да  избягаме - казваш.

Добре!

Нищо  няма  да  питам - да  бягаме.

Но  едно  ми  кажи - щом  със  теб

бягам  днес  и  за  друго  нехая,

 

 

 

колко  време  ще  мине  преди

пак  да  хукна - след  друга  омая?

 

               

                          април   '06

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Драгнева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...