***
И какво, ако те обичам -
обичам те!
Но приготвям вечеря за друг.
И копнея за твоите устни,
а си лягам до бъдещ съпруг.
Пак ще лъжа,
ще тичам към киното,
ще се моля да чакаш отпред...
След това на вечеря, със виното,
ще приспивам копнежа по теб.
Да избягаме - казваш.
Добре!
Нищо няма да питам - да бягаме.
Ще прегазя през тъжно море
от халки, бели рокли, олтари...
Ще се скрием от тези тълпи,
ще се любим отчаяни, тръпнещи.
Ще се любим със устни, с очи,
с нежни длани...
Ще се любим до втръсване.
Да избягаме - казваш.
Добре!
Нищо няма да питам - да бягаме.
Но едно ми кажи - щом със теб
бягам днес и за друго нехая,
колко време ще мине преди
пак да хукна - след друга омая?
април '06
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Драгнева Всички права запазени
