И стоя пак забравена в ъгъла,
разсъблечена почти неприлично.
Поругана и грозно излъгана.
И използвана твърде себично.
Стриптийз бавно с душата си правих.
Всяко чувство на показ извадих.
Всяка мисъл на листа показах.
Във всяка строфа сърцето си дадох.
Позволих ви да видите всичко.
А сега съм така уязвима...
Разсъблечена почти неприлично.
Свита в ъгъла... нечакаща нищо...
Таня Симеонова
© Таня Симеонова Все права защищены