* * *

23 ene 2014, 18:51

Poesía

903 0 1

И стоя пак забравена в ъгъла,

разсъблечена почти неприлично.

Поругана и грозно излъгана.

И използвана твърде себично.

Стриптийз бавно с душата си правих.

Всяко чувство на показ извадих.

Всяка мисъл на листа показах.

Във всяка строфа сърцето си дадох.

Позволих ви да видите всичко.

А сега съм така уязвима...

Разсъблечена почти неприлично.

Свита в ъгъла... нечакаща нищо...

Таня Симеонова

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

лидка (Лидия Кърклисийска)

2021-09-26T17:26:36+03:00

Тази душа дори да е гола,е красива!