25 мая 2007 г., 07:45

* * * 

  Поэзия
639 0 3

Една сълза се стече,
втора я последва,
трета май задава се,
в самота налегнала.

Бавно се редят,
без да има смисъл -
гордостта упреква пак
обърканата мисъл.

Несгодите посрещат
със стиснати юмруци,
мъжете като плачат,
не издават звуци...




Това стихотворение не е мое. Написано е от братовчед ми, който по принцип не се занимава с поезия, в момент на вдъхновение.Помоли ме да го публикувам и аз го направих, защото смятам, че е красиво.

© Йордан Серафимов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??