* * *
Една сълза се стече,
втора я последва,
трета май задава се,
в самота налегнала.
Бавно се редят,
без да има смисъл -
гордостта упреква пак
обърканата мисъл.
Несгодите посрещат
със стиснати юмруци,
мъжете като плачат,
не издават звуци...
Това стихотворение не е мое. Написано е от братовчед ми, който по принцип не се занимава с поезия, в момент на вдъхновение.Помоли ме да го публикувам и аз го направих, защото смятам, че е красиво.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йордан Серафимов Все права защищены
като го чета и си мисля хейййй още има истински мъже 
