25.05.2007 г., 7:45 ч.

* * * 

  Поезия
635 0 3

Една сълза се стече,
втора я последва,
трета май задава се,
в самота налегнала.

Бавно се редят,
без да има смисъл -
гордостта упреква пак
обърканата мисъл.

Несгодите посрещат
със стиснати юмруци,
мъжете като плачат,
не издават звуци...




Това стихотворение не е мое. Написано е от братовчед ми, който по принцип не се занимава с поезия, в момент на вдъхновение.Помоли ме да го публикувам и аз го направих, защото смятам, че е красиво.

© Йордан Серафимов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??