* * *
Искам да полегна в разкрачената ти
между изгрева и залеза,
между пъкъла и рая,
между вчерашното бъдеще и бъдещето минало,
между помислена прокоба и прошепната омая,
между искрата в окото и сълзата,
между крясъка и тишината,
между студа и топлината,
между от болка изкривената гримаса
и приятелския смях от общата ни маса,
между наздравица и помен,
събрала всички спомени
УСМИВКА.
Искам там завинаги да легна,
смъртта когато ми посегне.
Искам!
между изгрева и залеза,
между пъкъла и рая,
между вчерашното бъдеще и бъдещето минало,
между помислена прокоба и прошепната омая,
между искрата в окото и сълзата,
между крясъка и тишината,
между студа и топлината,
между от болка изкривената гримаса
и приятелския смях от общата ни маса,
между наздравица и помен,
събрала всички спомени
УСМИВКА.
Искам там завинаги да легна,
смъртта когато ми посегне.
Искам!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милко Христов Все права защищены
