* * *
Искам да полегна в разкрачената ти
между изгрева и залеза,
между пъкъла и рая,
между вчерашното бъдеще и бъдещето минало,
между помислена прокоба и прошепната омая,
между искрата в окото и сълзата,
между крясъка и тишината,
между студа и топлината,
между от болка изкривената гримаса
и приятелския смях от общата ни маса,
между наздравица и помен,
събрала всички спомени
УСМИВКА.
Искам там завинаги да легна,
смъртта когато ми посегне.
Искам!
между изгрева и залеза,
между пъкъла и рая,
между вчерашното бъдеще и бъдещето минало,
между помислена прокоба и прошепната омая,
между искрата в окото и сълзата,
между крясъка и тишината,
между студа и топлината,
между от болка изкривената гримаса
и приятелския смях от общата ни маса,
между наздравица и помен,
събрала всички спомени
УСМИВКА.
Искам там завинаги да легна,
смъртта когато ми посегне.
Искам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милко Христов Всички права запазени
