За теб проблемите не съществуваха!
Една бе твоята звезда!
По пътя ти очи ликуваха!
Със теб и зимата ме сгря!
До последния си дъх ще помня
небесната ти доброта!
За всеки ден ще имам спомени
и по една сълза.
И беше ден изпълнен с мрак,
за всички нас... с убийствен страх.
До теб се спрях,
за миг умрях,
а жива бях
и те видях,
и вече знам
че никой там
не ще ми навреди...
Дъждът вали и ще боли...
Но обичта ни винаги ще бди
над твоите затворени очи!
© Полина димова Все права защищены