12.02.2012 г., 12:48

* * *

1K 0 3

За теб проблемите не съществуваха!

Една бе твоята звезда!

По пътя ти очи ликуваха!

Със теб и зимата ме сгря!

До последния си дъх ще помня

небесната ти доброта!

За всеки ден ще имам спомени

и по една сълза.

И беше ден изпълнен с мрак,

за всички нас... с убийствен страх.

До теб се спрях,

за миг умрях,

а жива бях

и те видях,

и вече знам

че никой там

не ще ми навреди...

Дъждът вали и ще боли...

Но обичта ни винаги ще бди

над твоите затворени очи!

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...