hristam (Христина Мачикян)
532 928
28 июн. 2013 г., 21:15

*** 

  Поэзия » Любовная
606 1 8

А сигурно онзи отгоре се смее
(освен, ако вече не ни е забравил) -
живеем по малко от страх да живеем
в познатата кал, от която сме правени.

Горим се от твърде оголени чувства,
а после навличаме бронежилетката.
Онази любов ни се струва измислена -
петбуквена рима на думите в клетката.

А всъщност е тънката сянка на нежност,
която в следите ни трънени крачи...
И толкова много прилича на вечност,
че онзи отгоре се смее... и плаче.

© Христина Мачикян Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??