А сигурно онзи отгоре се смее
(освен, ако вече не ни е забравил) -
живеем по малко от страх да живеем
в познатата кал, от която сме правени.
Горим се от твърде оголени чувства,
а после навличаме бронежилетката.
Онази любов ни се струва измислена -
петбуквена рима на думите в клетката.
А всъщност е тънката сянка на нежност,
която в следите ни трънени крачи...
И толкова много прилича на вечност,
че онзи отгоре се смее... и плаче.
© Христина Мачикян Всички права запазени
Поздрави, Хрис!!