hristam (Христина Мачикян)
532 928
28.06.2013 г., 21:15 ч.

*** 

  Поезия » Любовна
613 1 8

А сигурно онзи отгоре се смее
(освен, ако вече не ни е забравил) -
живеем по малко от страх да живеем
в познатата кал, от която сме правени.

Горим се от твърде оголени чувства,
а после навличаме бронежилетката.
Онази любов ни се струва измислена -
петбуквена рима на думите в клетката.

А всъщност е тънката сянка на нежност,
която в следите ни трънени крачи...
И толкова много прилича на вечност,
че онзи отгоре се смее... и плаче.

© Христина Мачикян Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??