Jun 28, 2013, 9:15 PM
***
А сигурно онзи отгоре се смее
(освен, ако вече не ни е забравил) -
живеем по малко от страх да живеем
в познатата кал, от която сме правени.
Горим се от твърде оголени чувства,
а после навличаме бронежилетката.
Онази любов ни се струва измислена -
петбуквена рима на думите в клетката.
А всъщност е тънката сянка на нежност,
която в следите ни трънени крачи...
И толкова много прилича на вечност,
че онзи отгоре се смее... и плаче.
© Христина Мачикян All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Кети, Веселка, благодаря ви, че се отбихте при мен!
-
"В познатата кал, от която сме правени" - възхитително!
-
Попздравления и от мен!
-
Поздрави и от мен! Благодаря ви!
-
Хареса ми!!! Поздрави!!!
-
"живеем по малко от страх да живеем
в познатата кал, от която сме правени."
И само името във него
по нещо на живот прилича.
Останалото - бледи сенки
следи от неговата личност... -
Поздрави за стиха!Много ми хареса!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздрави, Хрис!!