* * *

17 февр. 2009 г., 23:33

Поэзия

716 0 2

Ето как вече година след година
животът ме учи да бъда сама,
да не давам нищо и нищо да не очаквам,
да чакам самотата, да играя със страха.

Трудно обиквам, лесно ме обикват,
без истинска причина, скрита във мен.
Научих се всички чувства да мога да отричам
и тъжен кървав залез да оставям след мен.

Жал ме е тъй и промяната чаках,
но слънцето вече залезе, изгря бледа луна.
Стига толкова страдах и стига плаках.
Знам, че път ме очаква, за да го извървя.

Тъгата е нищо, фалшиви са сълзите,
а тогава те дори не видяха това,
че и на мен туптеше сърце във гърдите,
сега обвито в неразрушима скала.

Без повече срещи, за да няма раздели,
без повече доверие, за да няма война.
Угасна отдавна слънцето в мене,
остана да властва перлена луна.

* * *

Свързани произведения

Комментарии

Предложения