* * *
Ето как вече година след година
животът ме учи да бъда сама,
да не давам нищо и нищо да не очаквам,
да чакам самотата, да играя със страха.
Трудно обиквам, лесно ме обикват,
без истинска причина, скрита във мен.
Научих се всички чувства да мога да отричам
и тъжен кървав залез да оставям след мен.
Жал ме е тъй и промяната чаках,
но слънцето вече залезе, изгря бледа луна.
Стига толкова страдах и стига плаках.
Знам, че път ме очаква, за да го извървя.
Тъгата е нищо, фалшиви са сълзите,
а тогава те дори не видяха това,
че и на мен туптеше сърце във гърдите,
сега обвито в неразрушима скала.
Без повече срещи, за да няма раздели,
без повече доверие, за да няма война.
Угасна отдавна слънцето в мене,
остана да властва перлена луна.
животът ме учи да бъда сама,
да не давам нищо и нищо да не очаквам,
да чакам самотата, да играя със страха.
Трудно обиквам, лесно ме обикват,
без истинска причина, скрита във мен.
Научих се всички чувства да мога да отричам
и тъжен кървав залез да оставям след мен.
Жал ме е тъй и промяната чаках,
но слънцето вече залезе, изгря бледа луна.
Стига толкова страдах и стига плаках.
Знам, че път ме очаква, за да го извървя.
Тъгата е нищо, фалшиви са сълзите,
а тогава те дори не видяха това,
че и на мен туптеше сърце във гърдите,
сега обвито в неразрушима скала.
Без повече срещи, за да няма раздели,
без повече доверие, за да няма война.
Угасна отдавна слънцето в мене,
остана да властва перлена луна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Муун Всички права запазени
Поздрави 
