Искряща сивота тече през моите вени.
Гарван тихо стоеше над надгробните паметници, наскоро построени.
Седя сама и оглеждам тишината,
сълза падне и се примеси с моята кървава рана.
Като убито животно лежа в тъмнината,
с множество болка, издрана.
Иде залез, сумракът настъпи
и се чува вик надалеко.
Но кой може вината ти да отмие, да отстъпи
пред сподавеното от плач ехо?
Преди бягах, бягах от теб, от съдбата.
Сега съм силна и стоя на крака, дебнеща в мрака. ...