26 янв. 2019 г., 00:17  

*****

575 3 7

Мислех си за дума като – Колко,

откъде се появи в света?

Колко време, колко нощи? Болка –

антисила, адска самота!

 

Колко обич, колко страсти? Подлост –

всичко днес се мери на везна.

Колко рани, колко стъпки? Гордост –

вдигаме се, сриваме в калта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодарско Пепи, Ели, Гавраил, Наде, Еси, Rosi! Както се казва - колкото - толкова, но на нас все не ни стига - това е проблемът! И всичко искаме да измерим, да претеглим, даже и нещата, които не се мерят! Поздрави!
  • Е, това са все философски въпроси! В повечето случаи всеки допринася със своите отговори, но ти запали фойерверки в безкрая, колко ще горят?!
  • Толкова, колкото трябва... Поздрави!
  • Колкото е нужно, Дани. За да се научим...
  • И Любовта се мери .Че иначе как ще се заплаща.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...