* * *
Седя на гарата сутринта,
но няма те да дойдеш
и да стоплиш моята душа.
С усмивка да ме погледнеш
и с прегръдка да ме изпратиш...
Къде отиде? Ела ти пак при мен.
Не бързай да си тръгваш, моля те,
не ме оставяй в нощта, обгърнат от самота.Обичам те, но явно съм виновен за това,
сякаш изправяш ме на съд, без дори
и да пророниш и една сълза...
Пореден разговор по телефона,
но ми се иска да те видя пак,
за да не е тъй самотна нощта...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ноно Якимов Все права защищены
