* * *

28 дек. 2008 г., 09:00

Поэзия

396 0 3

Седя на гарата сутринта,

но няма те да дойдеш

и да стоплиш моята душа.

С усмивка да ме погледнеш

и с прегръдка да ме изпратиш...

Къде отиде? Ела ти пак при мен.

Не бързай да си тръгваш, моля те,

не ме оставяй в нощта, обгърнат от самота.

Обичам те, но явно съм виновен за това,
сякаш изправяш ме на съд, без дори
и да пророниш и една сълза...

Пореден разговор по телефона,

но ми се иска да те видя пак,

за да не е тъй самотна нощта...

gefita (Георги Табаков)

2009-07-20T01:46:05+03:00

Представи си усещането за което мечтаеш.
Повече ще те стопли.
Красотата на цветните ти моменти лични.
Nos7radam (Ноно Якимов)

2009-01-09T00:29:50+02:00

Всеки разбира поезията по свой собствен начин ... Не ме учи какво е позия и какво не е .... Просто не намирам смисала да спора с теб ...
vitaniya (Таня Цветанова)

2008-12-29T10:56:57+02:00

Я по ведро...
С това име трябва да пишеш други стихове ..., а не да хленчиш!Що то хленченето не е поезия!