* * *
Седя на гарата сутринта,
но няма те да дойдеш
и да стоплиш моята душа.
С усмивка да ме погледнеш
и с прегръдка да ме изпратиш...
Къде отиде? Ела ти пак при мен.
Не бързай да си тръгваш, моля те,
не ме оставяй в нощта, обгърнат от самота.Обичам те, но явно съм виновен за това,
сякаш изправяш ме на съд, без дори
и да пророниш и една сълза...
Пореден разговор по телефона,
но ми се иска да те видя пак,
за да не е тъй самотна нощта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ноно Якимов Всички права запазени
